NEW: Информация, относно преговорите по проект на пакет за климата в Париж тук.
Париж Климат 2015 Франция в центъра на 21-та Конференция на ООН за климатичните промени (cop_21-2)
Европарламентът гласува резолюция за климатичната среща в Париж
Част от приходите от квотата за въглеродни емисии на Европейския съюз трябва да бъде заделена за финансиране за справяне с проблеми следствие на климатичните промени. Въздухоплаването и корабоплаването трябва да работят за намаляване на емисиите си. Около тези позиции са се обединили евродепутатите в Европейския парламент в обща резолюция, приета с 434 гласа „за“, 96 „против“ и 52 „въздържал се“ тази сряда, съобщават от пресслужбата на институцията.
Според резолюцията по време на конференцията по изменение на климата в Париж (COP 21) през декември Европейският съюз и страните членки трябва да призоват за намаляване с 40% на емисиите на парникови газове до 2030 г. и за увеличаване на т.нар. климатично финансиране.
„Изправени сме пред битката на века. Ако не успеем да предотвратим глобалното затопляне от повече от 2°С до края на века, ще има много повече суши, наводнения и разтопени ледници и все повече и повече обработваема земя ще изчезне. Климатичните промени ще бъдат също така фактор за засилване на миграционния проблем“, заяви след гласуването Жил Парньо (С&Д, Франция), изготвил резолюцията.
Документът представлява мандатът на делегацията на парламента за климатичната среща в Париж (т.нар. Конференцията на страните по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата) и призовава евросъюзът да настоява освен за намаляване на емисиите на парникови газове с най-малко 40% и за поставяне на цел за 40% енергийна ефективност, както и равнище на възобновяемите източници от поне 30% до 2030 г.
Резолюцията призовава и за цялостно съживяване на климатичната политика на ЕС в съответствие с горната граница на ангажимента на ЕС за намаляване до 2050 г. на емисиите на парникови газове до 80-95% под равнищата от 1990 г.
Членовете на европарламента са на позицията, че протоколът за 2015 г. трябва да бъде правно обвързващ; да се цели в намаляването до 2050 г. или възможно най-скоро след това на емисиите на парникови газове, за да може целта глобалното затопляне да остане под 2°С да бъде постигната по рентабилен начин; ако е необходимо, през 2016 г. да започне работа по разработването на мерки за допълнителни намаления; да включва 5-годишен период на поемане на задължения, така че да се избегне блокирането на равнището на ниска степен на амбиция.
Финансиране във връзка с изменението на климата
Парламентът призовава ЕС и неговите страни членки да се споразумеят за пътна карта за постепенно увеличаване на своето финансиране, за да поемат своя справедлив дял от общата целева сума от 100 милиарда щатски долара годишно до 2020 г. Институцията предлага и да се заделят за целите на международното финансиране във връзка с изменението на климата някои квоти за емисии по схемата за търговия на емисии (СТЕ), както и приходи от европейски и международни данъци върху емисиите от авиацията и корабоплаването.
Транспорт
Парламентът отбелязва, че транспортът е вторият по големина сектор с високи емисии на парникови газове и призовава страните да сътрудничат с Международната организация за гражданска авиация (ИКАО) и на Международната морска организация (ММО) по предприемането на мерки за намаляване на емисиите до края на 2016 г.
Кой какво мисли за климата
Какви са позициите на основните страни преди конференцията за климатичните промени в края на 2015г. в Париж
След като дори папа Франциск заговори за климатичните промени, темата явно наистина е на дневен ред в момента. В реч пред Белия дом в сряда водачът на католическия свят обяви, че климатичните промени са проблем, който не трябва да бъде отлаган за бъдещи поколения.
Поредният опит да се вземат решения за този проблем ще се случи през декември в Париж, една от най-замърсените европейски столици в Европа. От 30 ноември до 11 декември 2015 г. градът ще бъде домакин на Конференцията за климатични промени под егидата на ООН. В нея ще участват над 200 страни, като говорителите на конференцията ще са разнообразни: представители на частния сектор, на правителства или ръководители на международни организации.
Тези срещи (21 досега) винаги започват помпозно, с мащабни обещания и надежди. Резултатите, както може да се очаква, са доста по-скромни. Ето как отива този път в Париж всяка една от важните страни в преговорите.
ЕС: доста амбиции
Позицията на страните-членки на ЕС ще бъде обединена под една обща теза, като еврокомисарят с ресор климатични промени Мигел Канете ще оглави делегацията на ЕС по време на преговорите.
Европейският съюз ще бъде една от най-амбициозните страни в Париж. Въпреки опозицията на Полша, чиято енергия зависи значително от използването на въглища (източник на голямо количество въглеродни емисии), общата позиция на екоминистрите от ЕС беше оформена миналата седмица. Мигел Канете заяви, че Европа ще се съгласи само на амбициозно споразумение на разговорите под егидата на ООН в Париж.
Според позицията на ЕС емисиите на парникови газове трябва да достигнат връх до 2020 г., а след това да бъдат намалени с поне 50% до 2050 г. в сравнение с 1990 г., както и да бъдат близо до нулата до 2100г. Европейските очаквания към срещата в Париж включват да се създаде обвързващо споразумение за всички участници с планове за действие в дългосрочен план и да се установяви система за финансово подпомагане за по-бедните държави в преминаването им в икономики с по-малко емисии от парникови газове.
САЩ и Китай: умерен оптимизъм
На предишната климатична конференция в Лима през 2014г. беше отбелязана малка стъпка към преговорите в Париж, които би трябвало да са най- значимите досега. През ноември 2014г. американският президент Барак Обама и китайският президент Си Дзинпин подписаха споразумение за намаляване на вредните емисии. Тогава Пекин обяви, че ще достигнат максимум на въглеродни емисии бъде през 2030г., а Вашингтон обеща да намали емисиите със 17% до 2020 г.
Ключов момент на климатичната конференция през 2014г. беше също, че Китай загърби идеята, че емисиите трябва да се изчисляват на основа на населението на държавите. Заключенията от конференцията премахнаха различията в отговорности между „богати“ и „бедни“ държави и постановиха, че най-големите замърсители имат най-големи отговорности. На конференцията в Париж тези изисквания вероятно предстои да бъдат конкретизирани повече.
Сега, президентът Барак Обама представи свой законопроект за справяне с климатичните промени, който няма как обаче засега да бъде приет в Конгреса, в който републиканците са мнозинство, смята „New York Times“. Мярката има за цел намаляване на емисиите на парникови газове с 2% всяка година до 2025 г., като това е по-амбициозно предложение от досегашното. В интервю пред Rolling Stone aмериканският президент заяви, че се надява да бъдат приети „агресивни цели“ за намаляване на въглеродните емисии на преговорите в Париж.
Китай представи обещанието си за конференцията в Париж през юни месец, като демонстрира прогрес в амбициите си спрямо предишни години. В документ до ООН Китай заявява, че ще опита да намали емисиите си на парникови газове на единица брутен вътрешен продукт с 60-65% спрямо нивата от 2005 г., пише The Guardian. На практика това означава, че редуцирането на емисиите зависи от растежа на БВП: слабият икономически ръст може да доведе до малко понижение на емисиите на парникови газове. Според Ли Шуо, висш служител на климата и енергийната политика от Greenpeace обаче, обещанията на Китай и другите страни не са достатъчни да задържи повишаването на световните температури под 2 градуса по Целзий, колкото се смята, че е некатастрофалният праг на затопляне.
Групата на скептиците
Русия отказва да се амбицира твърде много за намаляването на емисиите. Според четирите изледователски групи, познати като Climate Action Tracker, обещанието на Русия да задържи емисиите около 25-30% под нивото от 1990 г. е крайно незадоволително, предава Reuters. Причината е, че през 1990 г. съветската индустрия е била доста по-богата от сега, така че е твърде лесно в момента да се поддържат по-ниски нива на замърсяване. Съветникът на Путин по климатичните промени отговаря на критиките с това, че целите и постиженията на Кремъл не трябва да се сравняват с развити икономики като ЕС и САЩ, цитира Reuters. Русия е четвъртият най-голям източник на парникови газове в света след Китай, САЩ и ЕС.
В Австралия новината, че Малкълм Търнбул замести Тони Абът като премиер би трябвало да зарадва всички, които са загрижени за климатичните промени. Абът бе записан как заявява, че климатичните промени са абсолютна глупост, така че смяната му е дошла тъкмо навреме преди срещата на върха в Париж.
Пореден провал или забележителен успех?
Страните не искат да се повтори провалът на конференцията в Копенхаген през 2009, когато правителствата не достигнаха до никакъв консенсус и преговорите бяха хаотични и несъгласувани.
На 15 септември Кристиана Фигерес, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за измененията на климата, съобщи, че 62 държави са предали обещанията за намаляване на вредните емисии. Фигерес обаче изрази притеснение, че с тези обещания, световните температури ще се вдигнат с 3 градуса по Целзий, а не с до 2, както според учените е необходимо на човечеството, за да избегне апокалипсис. Изглежда Париж също няма да е решителната стъпка, която се чака.
За запитване и изпращане на оферта за конкретна услуга, моля използвайте контактната форма в сайта: